Кои частици се наричат елементарни


Изучаването на атомите разкри техните сложни свойства, които бяха обяснени с факта, че всеки атом е изграден от два структурни елемента – ядро и електрони.Разнообразните свойства на ядрата пък се обясняват чрез взаимодействията на изграждащите ги структурни елементи – протони и неутрони. Опитите за изясняване на взаимодействията между протоните и неутроните водят до откриване на голям брой други частици, които също се наричат елементарни. Днес физиците разкриват строежа на самите елементарни частици.

Как получаваме елементарни частици

Естествен източник на елементарни частици са космическите лъчи – потоци, съставени предимно от протони и по-малко от тежки ядра, които навлизат от Космоса в земната атмосфера.Удряйки се в атомите на въздуха, те бързо губят енергията си , като пораждат нови частици при всеки удар.Макар че, в космичните лъчи се съдържат частици с много голяма енергия, те не са удобни да се използват като източник на информация за елементарните частици. Основната информация за елементарните частици постъпва от научните заводи-гиганти - ускорителите. Те са могъщия експериментален инструмент на физиката на елементарните частици.В тях са концентрирани най-поразителните технически постижения на съвременната наука: най-дълбок вакуум в големи обеми, дълбоко охлаждане, приложение на ефектите на свръхпроводимостта, огромни магнити, най-сложна електроника. Протоните и ядрата, които най-често се ускоряват, се получават чрез йонизация на водород и по-тежки елементи.В ускорителите частиците се ускоряват във вакуум с подходящи електрични полета, а движението им се управлява от сръхмощни магнитни полета. .Извънредно малката маса на тези частици се компенсира от огромната енергия, която те придобиват, завъртайки се милиони пъти в пръстена на ускорителя и достигайки скорост, близка до скоростта на светлината. В някои ускорители тези частици се удрят в подходяща мишена, а в други - те се сблъскват помежду си. Изучаването на сблъсъците носи информация на учените за структурата на елементарните частици...

Как изучаваме елементарните частици

Самото взаимодействие между елементарните частици протича за изключително кратко време ~ 10`²³s и ние не можем да наблюдаваме непосредствено тези бързи процеси.При сблъсъците на частици се раждат множество други частици, които се разлитат в различни посоки.Някои от тях живеят кратко и бързо изчезват, други живеят по-дълго.Техните траектории се регистрират с детектори на елементарни частици..По тяхната плътност и дължина, по взаимното им разположение се установяват различни характеристики на частиците като маса, енергия, импулс и др.Важна роля при тълкуване на резултатите играят някои най-общи физични закони – закон за запазване на енергията, закон за запазване на импулса и на момента на импулса, закон за запазване на електричния заряд.

Posted by Mitko Yonov | в 13:06 | 0 коментара

Физична картина на света и деление на физиката

Физична картина на света и деление на физиката

Една от най-важните представи за материалния свят, на които се основава съвременната физика е представата за прекъснатия строеж на материята. Според тази представа всяко, макроскопично тяло, което човек може да възприема само със своите сетива без помощта на уреди, е изградено от много малки градивни частици -молекули, йони, атоми. От своя страна тези частици също имат собствена структура и се състоят от още по-малки и прости частици - молекулите са изградени от атоми, атомите от своя страна имат ядра, съставени от протони и неутрони и електронни обвивки от електрони. Протоните, неутроните и електроните, както и още много други частици, от които се състои материята, се наричат елементарни частици. Разделът от физиката, който изучава свойствата, начините за класифициране, както и възможността за създаване на теория за произхода и строежа на самите елементарни частици се нарича физика на елементарните частици.

Елементарните частици непрекъснато променят положението си в пространството, както се казва, извършват механично движение. При движението си се случва да се сблъскват и да взаимодействат, при което претърпяват изменения - променят посоките на движението си, превръщат се от един вид в друг, или се появяват нови частици.

Съвременната физика е открила четири вида взаимодействия между елементарните частици, които се наричат: силно, слабо, електромагнитно и гравитационно.

Силното взаимодействие се проявява между частиците, влизащи в състава на атомните ядра, както и между някои други елементарни частици. Строежът и превръщанията на атомните ядра се изучават от ядрената физика.

Слабото взаимодействие се проявява между една част от елементарните частици, които носят общото наименование лептони. Към лептоните спада и електрона. Слабото взаимодействие се проявява при някои превръщания и разпадания на елементарни частици и атомни ядра.

Електромагнитното взаимодействие се проявява между частици, които притежават свойството, наречено електричен заряд. Това взаимодействие играе важна роля в природата поради това, че протоните, влизащи в състава на атомните ядра и електроните, които образуват електронната обвивка около ядрата, са частици с електричен заряд (протоните - с положителен, електроните - с отрицателен заряд) и участват в електромагнитно взаимодействие помежду си. Електромагнитното взаимодействие обуславя съществуването и стабилността на атомите на химичните елементи. Известно е, че зарядът на ядрото на всеки атом е точно равен по големина на общия заряд на електроните в атома, така че пълният електричен заряд на атома е нула. При доближаване един до друг на два атома най-външните електрони от електронните обвивки и на двата атома влизат в общо взаимодействие с двете ядра. Това взаимодействие е причина за възникване на химичните връзки и за образуването на молекули. Също поради електромагнитно взаимодействие възникват и сили на привличане или отблъскване (в зависимост от разстоянието) и между неутрални молекули, които се наричат Ван дер Ваалсови сили. Електромагнитното взаимодействие има широко техническо приложение в енергетиката, електротехниката, електрониката, телекомуникациите. Тази важност на електромагнитното взаимодействие създава необходимостта от специалното му разглеждане в отделен дял от физиката, който се нарича електродинамика.

Гравитационното взаимодействие се нарича още всемирно привличане и се проявява в съществуването на сила на привличане между телата. Тази сила е пропорционална на масите на всяко от телата и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях. Гравитационната сила е достатъчно голяма, че да оказва влияние при движението на телата, когато поне едно от тях има сравнително голяма маса и представлява например цяла планета, спътник на планета, звезда или др. небесно тяло. Между по-малки тела гравитационните сили са много малки и не се забелязват на фона на много пъти по-силните от тях електромагнитни или други сили.

Взаимодействието между тела се проявява не само при близък сблъсък и допир, но и когато телата се намират на разстояние. Дори и на разстояние и във вакуум има сили на привличане или отблъскване - гравитационни или електромагнитни. Това предаване на взаимодействието на разстояние става посредством друга, невеществена форма на материята, наричана поле. Около всяко тяло или частица, притежаващо свойство да участва в даден вид взаимодействие възниква поле от съответния вид -гравитационно, електромагнитно, ядрено. Полето съществува около едни тела и действа върху други тела, попадащи в него. Полето не само предава на разстояние взаимодействието от едно тяло на друго, но то може да съществува и да се разпространява и самостоятелно (пример: електромагнитните вълни или гравитационните вълни в космоса). Разделът от физиката, който изучава общите свойства на физическите полета се нарича теория на полето. От своя страна теорията на полето бива класическа и квантова. Класическата теория на полето, разглежда физическите полета като непрекъснати, променящи плавно свойствата си в пространството и времето. Тя намира приложение при изучаване на полета създавани от големи тела, състоящи се от огромен брой елементарни частици. Квантовата теория на полето е възникнала, защото е установено, че при взаимодействието между елементарни частици полето проявява прекъснат строеж и се състои от специфични за всеки вид поле образоувания (порции, кванти), представата за които съвпада с представата за частици. (Електромагнитното поле, например, се състои от фотони, а ядреното - от частици наречени π -мезони.)

Във физическата картина на света основна роля играе механичното движение на частиците или изградените от тях по-големи тела, което се състои в изменение на взаимното положение на телата в пространството с течение на времето. Механичното движение се изучава от механиката. Механиката, която изучава движението на елементарните частици се нарича квантова механика, а тази изучаваща движението на тела с много по-големи маси и малки скорости - класическа механика. Установено е, че освен от размерите (масите) на телата, закономерностите на движението зависят и от скоростта. При големи скорости, близки до скоростта на светлината, са открити по-особени закономерности, които са намерили обяснение благодарение на Специалната теория на относителността, предложена от немския физик Алберт Айнщайн. Движението на тела със скорости близки до скоростта на светлината се изучава от релативистката механика.

Със средствата на механиката могат да се изследват само системи състоящи се от малък брой тела. Броят на градивните частици, които влизат в състава на едно макроскопично тяло е толкова голям, че цялостно изследване на движението на всички частици, взети заедно е неосъществимо. Ето защо за изучаване свойствата на макроскопичните тела от гледна точка на техния строеж се прилагат методи за усредняване и за изследване не на движението на всички частици поотделно, а само на средния общ характер на съвкупното движение. Този начин на изучаване на макроскопичните тела, се нарича статистическа физика. Със средствата на статистическата физика се обясняват свойствата и явленията, които стават с макроскопичните тела, чрез особеностите на техния строеж. Тези свойства се оказват, качествено различни от свойствата, които се проявяват при механично движение и представляват интерес да бъдат изучавани не само със средствата на статистическата физика, а и отделно, на основата на опити и наблюдения. Особен интерес представляват състоянията, при които физичните величини, описващи изучаваните макроскопични системи, запазват постоянни стойности. Такива състояния се наричат състояния на термодинамично равновесие и се изучават от термодинамиката. Макроскопични системи, които не се намират в състояние на термодинамично равновесие се изучават във физическата кинетика.

Наред със споменатите до тук основни дялове във физиката има и специални раздели, изучаващи отделни явления или обекти, като например: физика на твърдото тяло, физика на полупроводниците, оптика, атомна физика, и т.н. в тези раздели се прилагат познатите от основните дялове методи и резултати, като се съставят и подлагат на експерименталана проверка теоретични модели на съответните явления.

Posted by Mitko Yonov | в 12:57 | 0 коментара

Адронният ускорител в ЦЕРН ще постигне пълна скорост до седмици

Големият адронен ускорител към ядрения център ЦЕРН заработи отново днес след кратко спиране, а учените се надяват до седмици да постигне пълна скорост, предаде "Ройтерс", като се позова на говорител на проекта. "Техническото прекъсване, започнало на Коледа, приключи. Лъчите поеха отново по кръга", заяви Барбара Вармбайн.

По думите й сблъсъци между елементарни частици на най-високо енергийно ниво, наподобяващи времето на Големия взрив при създаването на Вселената преди 13.7 млрд. години, ще започнат да се случват до 2-3 седмици. Именно в тези сблъсъци учените ще търсят все още неоткритата и доскоро считана за митична частица хигс бозон, обяснена теоретично преди три десетилетия от шотландския учен Питър Хигс.

Според него именно тя е в състояние да покаже как се е появила материята и как е възникнала Вселената. "Планът предвижда високоенергейните сблъсъци да продължат 18-24 месеца, за да бъдат събрани достатъчно данни за анализ", каза Вармбайн.

Големият адронен ускорител към ЦЕРН е най-големият по рода си, като според някои пророци, веднъж заработил на пълна мощност, той ще създаде черна дупка, която ще погълне Земята. Ускорителят беше пуснат за първи път през септември 2008 г., но 10 дин по-късно беше спрян за ремонт. Проектът е на стойност над 10 млрд. долара и в него участват хиляди учени от цял свят.

Posted by Mitko Yonov | в 14:29 | 0 коментара

ЦЕРН – най-големият научен проект на Земята

ЦЕРН е огромна лаборатория за ядрени изследвания с 20 страни-членки, сред които и България. Най-добрите физици и инженери в Европа с партньорството на останалия свят десетилетие и половина подготвят експеримента на експериментите.

Големият адронов колайдер е гигантска тръба с обиколка 27 км и диаметър 9 м, построен на швейцарско-френската граница на100 м под повърността на земята, за да търси така наречената частица-Бог. Очаква се той да даде отговор на някои от най-големите загадки в науката: правилна или грешна е основната теория на физиката? Какво е имало в първия момент на съществуването на Вселената? Защо някои частици имат маса, а други не? Каква е природата на тъмната материя? Има ли други пространствени измерения?

Ето как действа той. Целият тунел на ускорителя е охладен до температура, близка до абсолютната нула (-271°C). По него със светлинна скорост ще полетят снопове протони и мощно ще се сблъскват, отделяйки температури 100 000 пъти по-високи от слънчевото ядро. Детектори ще регистрират частиците, родени от сблъсъка. Един свръхточен сблъсък – все едно да уцелиш с игла средата на друга игла от 10 км. Особено важна за работата на ускорителя е пълната му синхронизация със Суперпротонния синхротрон, който е ключов елемент от целия процес. Двете машини трябва да функционират с точност до частица от наносекундата, за да се гарантира правилното насочване на лъчите.

Първата стъпка от тестовете на 10 септември е пускането на лъчи по тунела, а когато те достигнат желаната скорост, ще започне сблъскването им и наблюдаването на реакцията на частиците при ударите. Целта е търсене на митичната частица Хигс-бозон, наричана още "частицата на Бог". Резултатите обаче няма да дойдат бързо. Според учените, водещите експеримента, първите сигурни данни можем да чакаме не по-рано от края на годината. Пълната си мощност частиците, движещи се в кръгообразния ускорител, ще достигнат през 2010 г.

Posted by Mitko Yonov | в 5:27 | 0 коментара

"В търсене на божията частица" - документален филм на Бойко Василев





Трябва да погледнеш отгоре. После да слезеш 100 метра под земята на Женева. Да се отдадеш на въображението и да помислиш за немислимото. Тук, под швейцарско-френската граница, учени от цял свят се готвят да открият най-голямата тайна. Тайната на Сътворението.

Вердий:
- Тук ще симулираме условия, близки до тези в ранните моменти на развитието на Вселената. Да научим какво е станало една стотна от наносекундата след Големия взрив.

Еймар:
-Искаме да разберем кои са тухлите, елементарните тухлички, които изграждат материята.

ЦЕРН, европейският център за ядрени изследвания. Сещате ли се? „Шестото клеймо” на Дан Браун. Черната дупка, която уж щяла да ни погълне. Всъщност ЦЕРН е огромна лаборатория с 20 страни-членки, последната е България от 99-та. Най-добрите физици и инженери в Европа. Партньорството на останалия свят. И експериментът на експериментите, който учените готвят десетилетие и половина.

Литов:
-Най-важният въпрос, на който се опитваме да отговорим, е как се е родила Вселената. Кои са основните процеси, които са протичали в нея, защо има материя, а няма антиматерия.

Ръководител на катедрата по атомна физика в Софийския университет, доц. Литов координира част от българското участие в ЦЕРН. Когато Литов дошъл тук за първи път, започнал заедно с другите учени да чертае на хартия Големия експеримент. Тогава брадата му била черна.

Литов:
-Тук-таме по някой бял косъм – това беше преди 18 г. Не е малко.

Малко след това учените започват да строят машина – чудовище. Кръг от тръби с обиколка 27 километра и диаметър 9. Наричат я Големият адронен колайдър – гигантски ускорител на частици.
Световните телевизии не спират да снимат кръга - толкова голям, че прилича на права. 14 години строят ускорителя и ето: Идва големият финал през октомври. Тогава учените и конструкторът Еванс ще видят творението си завършено.

Лин Eванс:
-Със сигурност това е най-амбициозният проект във фундаменталната наука. Можете да го сравните по сложност с космическа станция.

Какво ще стане през октомври ли? Първият миг на Големия взрив ще оживее отново. Магнитите на ускорителя ще бъдат по-студени от открития космос. Със светлинна скорост ще полетят снопове протони и мощно ще се сблъскват, отделяйки температури 100 000 пъти по-високи от слънчевото ядро. Най-студеното и същевременно най-горещото място във Вселената; най-бързата писта на света и най-сложното устройство в науката. Детектори ще регистрират частиците, родени от сблъсъка. Един свръхточен сблъсък – все едно да уцелиш с игла средата на друга игла от 10 км.

Андрей Маринов:
-Бих казал, че това е просто велико. Това е една невероятна част от моя живот... Това е според мен едно начало на нова наука, на една нова физика.

Ние, природата и въпросителните: Как се е родил Космосът? Къде е изчезнала антиматерията? Какво е тъмната материя и тъмната енергия? Има ли Вселената 5, 6, повече измерения? Това не са заклинания. Съвременната физика разбира, че нещо липсва в стандартния й модел и иска да го попълни чрез ускорителя-чудовище. Например Хигс бозонът, онази тайнствена частица, която дарява маса на другите. Затова я наричат Божията частица, частицата Бог. Съществува ли тя? Или теорията греши?

Еймар:
-Със сигурност няма да открием Бог. По никакъв начин не се занимаваме с Бог. Използваме рационалност, наблюдение, разбиране и в крайна сметка градим наука: само това.

Литов:
-Вярно, опитваме се да разберем най-ранния етап от развитието на Вселената – първата една секунда от нейното съществуване. Тя е безкрайно сложна, там някъде може би е стоял Бог, но ние не творим, ние просто изучаваме това, което вече е сътворено.

Освен 14 г., досега ускорителят струва и 4 млрд. швейцарски франка. След 4 месеца в ЦЕРН ще дойдат световните лидери и издънки не бива да има.

Лин Еванс:
-100 процента ли сте сигурен, че октомври това нещо ще проработи?

-Силно съм уверен, че ще проработи, да. Вложихме в проекта на тази машина всичко, което сме научили през последните 30 г.

Гигантската работа, с която са се захванали учените, не е по силите на нито една страна поотделно, дори на най-богатите. Америка, Русия, Китай не са членки, но плащат, за да участват. По площадките на ЦЕРН можеш да учиш география - кое винтче от коя държава идва.

Литов:
-Ако тръгнем отвътре навън това са Англия, Италия и Германия, следват България, Русия, Испания, следват Англия, Китай, Пакистан, България, Италия, Германия, Италия, Испания.

Повече никой няма да стъпи в центъра на детектора CMS, на който българското участие е най-голямо. Това са последните сглобки.

Вердий:
-Значи ние сме последните тук?

-Почти. Почти последните.

Ако всичко е наред, някои от тези учени ще вземат Нобелова награда. Например самия Вердий, двигател на експеримента CMS. Само Бог знае дали точно тук ще бъде разгадана Божията частица и тъмната материя.

Вердий:
-Материята, от която Вие, аз и светът сме направени, съставлява само 5% от пълната енергия на Вселената. От астрономическите изследвания знаем, че 25% от състава на Вселената е тъмна материя – т.е. материя, която не излъчва светлина – както излъчва слънцето, например. Затова не я виждаме. Но частицата, която отговаря за нея, може да бъде произведена и съответно наблюдавана тук.

Освен че е скъп, опасен ли е експериментът? Наскоро някакви учени от Хавай обявиха, че ще съдят ЦЕРН. Женевската лаборатория, казват те, щяла да произведе черна дупка, която да глътне Вселената като баничка.

Лин Еванс:
-Това е абсолютна глупост. Но ето, налага се да си говорим с тези хора. Няма как просто да им кажем: стига бе, пълни глупости!
-
Еймар:
-Е, всяка публичност помага, но не съм привърженик на такава, която твърди, че учените не са добри граждани и нещо крият.

Лин Еванс:
-Книгата на Дан Браун „Шестото клеймо” е много интересна. Макар и базирана на полуистини, тя носи на ЦЕРН голям Пи Ар. Но ние не сме в бизнеса с научната фантастика. Всъщност понякога фактите тук са много по-странни от фантастиката.

Така е. В най-сложната машина, правена от хора, българската наука и промишленост участват на равна нога. По експеримента Си Ем Ес българи са проектирали и произвели калориметър, фотодектори, абсорбер с месингови плочи, кабели, 125 камери – при това работещи.

Вердий:
-Там, във външните обвивки на детектора, са инсталирани камерите със съпротивителна плоскост, произведени в български институти.

Литов:
-Това черно парче, което виждате, е адронният калориметър. Това е чисто българска разработка, двама човека я направихме.

Вердий:
-Много сме доволни от участието на българите.

Лин Еванс:
-Контактите и договорите с България бяха на ниво, като всички останали.

Еймар:
- България е последната, която стана членка на ЦЕРН. И както знаете, в семейството най-много се грижиш за последното дете.

Пламен:
-Работи ли българската техника?

-Работи прекрасно... Ние сме хората, които прокарваме пътя на бъдещите поколения студенти и учени, които ще работят на тази установка. Това е много важно.

Според доц.Литов това е най-важното. Той успява да докара в Женева студенти и докторанти по физика, досега главно без държавна подкрепа. Тук младите ползват огромните възможности на ЦЕРН. Защото Литов вижда най-големия проблем на българската наука така.

Литов:
-Ние си загубихме младежта. Наука, в крайна сметка, качествена, се прави от млади хора. А нашите млади хора са поставени в такива условия, че те са принудени да напускат.

Докторантската стипендия беше смешна, слава Богу я повишиха, казва ученият. Остава само един начин за мотивиране – да вкараш младите в голямото приключение.

Жечка Тотева:
-ЦЕРН добави много към самочувствието ми и развитието ми, както и ми даде много възможности да работя в международен екип от хора, да се занимавам с нови технологии в моята област, която е информатика.

Евелина Маринова:
-Всичко е много вълнуващо и сме щастливи от резултатите, които сме постигнали до момента.

В ЦЕРН има и други българи. Инженерът Димитър Младенов от Пловдив се явил на конкурс и го спечелил. Шефове определят способностите му като изумителни. Заедно с колегите измисля как да задържи в пространството детекторите на друг гигантски експеримент, АТЛАС. Идеите на Митко работят.

Митко:
-Участвал съм в изграждането на най-големия подземен експеримент в света. И имам значително количество идеи, които са внедрени в този експеримент. Тя е структура 7000 т, 50 м дълга. В крайна сметка, като я погледна от единия до другия край, виждам много от нещата, които съм правил, изпълнени в реалност.

Заедно със съпругата си Димитър се установил трайно в Женева. Тук се родило детето му, сега очаква второ. Като го попитате как е понесъл трудностите, той отговаря – струваше си.

Митко:
-Когато започнах работа в ЦЕРН, моята съпруга в продължение на 6 м. рядко ме виждаше. Рядко се прибирах, работата беше неимоверно много. Но постепенно се запознах с проблемите, запознах се с типа работа и почнах да организирам моето време по различен начин. В момента се чувствам щастлив.

ЦЕРН – лабораторията-градче. Улици с имената на мъртвите гении и внезапни срещи с живите, по сгради и кафенета. Мислители от всички раси, изобретатели, носители на Нобелови награди. До ЦЕРН имат достъп 8000 учени от 80 нации, на постоянна работа са 2600. Това е първият европейски проект, в който американците участват като младши партньор. Създаден през 1954, Центърът за ядрени изследвания е обединил Европа преди Европейския съюз.

Еймар:
-Науката е мирен начин за обединение. И ние продължаваме да го правим – с Пакистан и Индия, с Израел и Палестина, с китайци от Тайван и китайци от континента, навсякъде. Опитваме се да обединим хората. Да им кажем: Когато дойдете в ЦЕРН, забравете теологията, забравете националността си. Забравете всичко, освен науката.

Чудесата на ЦЕРН не са единствено в ядрената физика. Тъкмо тук е измислена Глобалната мрежа, паяжината уърлд уайд уеб. Идеята е на Тим Бърнърс-Лий, който работил тук. Създал Мрежата първо за физиците, после – за цялото човечество. Този човек му бил колега и приятел.

Фон Рюден:
-Виждате един от първите уеб сървъри. Тук пише: „Това е сървър. Не го изключвайте.” Тим го е написал с ръката си... Тогава не си и представяхме, че Мрежата може да се използва за купуване, продаване, за филми, за Ю Тюб, за всичко.

Днес за нуждите на гигантския ускорител компютърните специалисти на ЦЕРН въвеждат нова глобална мрежа – т.н. ГРИД. Идеята е много компютри по света да работят като един. Нали взимаме ток от контакта, без да се интересуваме кой го е произвел? Така ще ползваме и компютрите – без да се интересуваме къде се намират. Българските учени вече участват и в това.

Фон Рюден:
-Ето. Тук, в реално време, се виждат българските институти, които обработват данни в момента. Кликваме в определен институт и виждаме как работи... Всички тези компютърни центрове, събрани заедно, заприличаха на един голям компютър. Потребителят изпраща задача на нашия компютърен център, а софтуеърът автоматично го разпределя на световни компютърни центрове.

Информационният център може да побере данни, равни на 4 мил. ДВД-та. И това не е единствената практическа полза от ЦЕРН. Тук са измислени позитронно-емисионната томография и адронната терапия за мозъчни тумори. Ако българската индустрия изпълни поръчка за ЦЕРН, получава пари, реклама и ноу-хау, което си остава за нея.

Литов:
-Един франк, вложен в такива поръчки, води 3 франка нови поръчки за съответната фирма.

Еймар:
-Но да се върнем на фундаменталната наука. Изграждането на ускорителя не е за удоволствие на учените - да постигнат мечтите си. Не! Той ни е абсолютно необходим. Нещо в знанието липсва и ние трябва да го дадем на хората.

Учените, инженерите, създателят на машината – те скромно отхвърлят сравненията с Коперник и Леонардо. Казват, че в екипа е силата. И макар че първите резултати ще дойдат най-рано след 2 години, те ще се успокоят истински едва наесен - когато ускорителят тръгне.

Вердий:
-Това ще бъде най-вълнуващият момент в моя професионален живот.

Лин Еванс:
-Най-голямата ми награда ще бъде да видя как първите снопове се сблъскват. И първите резултати излязат на детекторите. Тогава ще кажа: 14 години минаха, конструкторът свърши работата си, да заповяда физиката.

Дали ще намерят частицата на Бога? Дори да я намерят, няма да я нарекат така – защото знаят, че Бог не е частица. Но каквото и да намерят, след октомври светът няма да бъде същият.

Posted by Mitko Yonov | в 5:25 | 0 коментара

Footage : The LHC's CMS experiment in preparation for the collisions at 3.5 TeV

Posted by Mitko Yonov | в 16:52 | 0 коментара

Големият адронен колайдер ще сблъска частици със скоростта на светлината

Най-големият ускорител на елементарни частици в света – Големият адронен колайдер, започна вчера сблъсъка на лъчи от протони със скорост, близка до тази на светлината, съобщи Би Би Си.
Необичаен електрически сигнал по-рано сутринта обаче задейства защитните системи, които спряха за кратко машината. Сблъсъците на частици с рекордна енергия от 7 трилиона електронволта ще дадат старта на близо двегодишни интензивни изследвания. Учените се надяват, че резултатите ще хвърлят светлина върху създаването на Вселената. Те предупреждават обаче, че анализирането на данните, събрани от сблъсъците, ще отнеме време и не трябва да се очакват незабавни резултати. „Значимите открития ще се случат, когато успеем да съберем милиарди събития и да идентифицираме сред тях най-необичайните, които биха могли да представляват ново състояние на материята или нови частици. Това няма да се случи утре, необходими са месеци и години на търпелива работа”, посочи Гидо Тонели, представител на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), който ръководи проекта.
Големият адронен колайдер е едно от най-големите научни начинания в историята. Той се помещава в тунел, дълъг 27 километра, под Женева. Очаква се при сблъсъците на частици да възникнат феномени, които не са били наблюдавани до момента. Една от големите цели е да бъде открита елементарната частица Хигс бозон, за която се смята, че има съществена роля в структурата на Вселената. Учените се надяват, че частицата ще им помогне да обяснят защо материята притежава маса – факт, който все още е недоказан на фундаментално ниво.
Колайдерът претърпя повреда малко след първоначалното му пускане през 2008 г., но след рестартирането му в края на миналата година той постигна няколко от своите първоначални цели, припомня Би Би Си. Два протонни лъча бяха пуснати в противоположни посоки в тунелите с енергия от 3,5 трилиона електронволта от 19 март. След като лъчите постигнаха стабилност в движението си, техните траектории бяха пресечени, за да бъдат осъществени сблъсъците. Подобна енергия от 7 трилиона електронволта е най-високата, постигана в ускорител на частици досега.
През следващите месеци четирите огромни детектора на колайдера - Alice, Atlas, CMS и LHCb, ще изследват резултата от експеримента. След сблъсъците колайдерът ще бъде затворен за поддръжка в продължение на една година, след което учените ще се опитат да осъществят подобен експеримент с енергия от 14 трилиона електронволта.

Posted by Mitko Yonov | в 5:13 | 1 коментара

Абонамент за: Публикации (Atom)